Пепеляшка
Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се гпижи за дъщеря си. Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на света. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи. Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в торлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла. Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.
Пепеляшка търпеливо ден след ден понасяла обиди и не се оплаквала. Един ден царският син опганиризал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесил покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готдят за бала. А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин на вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това с обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли. И ето че, денят на бала настъпил. Двете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре - с кои рокли и кои бижута. Тя им казала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели. Накрайя седнали в каретата и заминали.
Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала. Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница. Тя попитала Пепеляшка защо плаче. Така ми се искаше...така ми се искаше....- отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си. Да можех да отида наистина! замечтано отвърнала Пепеляшка . Добре! казала вълшебницата. Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква. Пепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата. А тя я издълбала, докоснала я с влъшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе. После кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишпета. Казала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишпе, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечносиви коня. Липсвам само кочияш.
-Ще изтичам да погледна в капана за плъхове – предложила Пепеляшща. - Ано има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш! -Добре- съгласила се вълшепницата.- Донеси тук капана! Скоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш. След това казала на Пепеляшка : Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси! Щом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили. Като свършила всичко това , вълшебницата казала: - Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми? - Много съм щастлива! – Отвърнала . Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца! Вълшепницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквото нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста. Девойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се поснае. После кръстницата й дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата.
Преди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непременно да се тръгне от бала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ : - Ако се забавиш само една минута, каретата ти пак ще стане на тиква, конето на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се предвърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички от ново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквото си наистина. Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата. Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот: - Вижте колко е прекрасна! - И каква е стройна! - господи, никога не сме виждали такава красавица! Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори. Младия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки. Всяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата непозната за вниманието, с което я обгръщал. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея. А неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й донесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял. Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата. Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.
Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа.
Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса.
А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица.
Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса.
А Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъшти без карета, без слуги, в старата си грозна рокля.
От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка.
Когато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са прекарали на бала.
Те й казали, че там се появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка.
Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше - разказвали сестрите. - Сигурно се е влюбил в тази хубавица. Те били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица.След няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка, Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка.
Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила.
Тогава Пепеляшка неочаквано се обадила:- Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане?
Сестрите й започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака й съвсем по мярка.
Двете й сестри ахнали от изумление. Но още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка.
Тогава в стаята влязла вълшебницата, докоснала я с пръчицата и грозната й рокля пак станала прекрасна.
Едва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица.
Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали.Девойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо.
След това я отвели в двореца.Още на другия ден с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.
Cendrillon
Il vécu autrefois un homme. Sa femme mourut tôt et il resta seul pour s’occuper de sa fille.
Bientôt il se maria de nouveau et sa nouvelle épouse fût la plus hautaine et mécontente femme de la terre.
Elle aussi était veuve et avait deux filles de son premier mariage. Ses filles naturellement lui ressemblaient.
Elles étaient tout autant hautaines et querelleuses.
Dès le premier jour la marâtre commença à injurier la jeune fille.
Elle lui donna les habits les plus loqueteux, le moins de nourriture et elle lui attribua les plus lourds travaux.
La jeune fille dormait dans le grenier sur un matelas de paille, et ses sœurs vivaient dans des chambres chaudes et claires et dormaient dans des lits chauds et douillets.
Lorsqu’elle avait terminé ses durs travaux, la pauvre fille s’asseyait pour se réchauffer près de la cheminée sur la caisse de cendre et pour cela tous l’appelaient Cendrillon.
Cendrillon patiemment jour après jour supportait des injures et ne se plaignait pas.
Un jour le fils du roi organisa un bal et invita chez lui les jeunes filles de toutes les familles riches.
A la maison de Cendrillon aussi il envoya une invitation. Ses sœurs se réjouir beaucoup et commencèrent à ce préparer pour le bal.
Et cela causa encore du travail à Cendrillon. Il fallait lessiver et repasser leurs toilettes du matin au soir.
Dans la maison on discutait seulement de cela . Qu’est ce qu’elles vêtiront et comment elles apparaîtront.
Ses sœurs pendant tout le temps se tournaient et se retournait devant le miroir, choisissant des parures brillantes et des robes.
Et voilà que je jour du bal arriva.
Les deux sœurs de Cendrillon de nouveau commencèrent à lui demander comment elles semblaient le mieux- avec quelles robes et quels bijoux.
Elle leur dit ce qu’elle pensait et proposa même de leur faire les coiffures, ce qu’elles acceptèrent tout de suite.
Finalement elles s’assirent dans le chariot et s’en allèrent
Cendrillon regarda longtemps après elles, jusqu’à ce qu’elles disparaissent dans le lointain, et après cela tristement elle pleura.
A ce moment près d’elle vint sa marraine, qui était une bonne magicienne.
Elle demanda à Cendrillon pourquoi elle pleurait.
J’avais tellement envie… j’avais tellement envie répondit Cendrillon et aussi tôt elle sanglota si fortement, qu’elle ne put terminer ses mots.
Comme je voulais aller en vérité ! répondit rêveusement Cendrillon.
Bien ! dit la magicienne. Si tu tâches de faire ce que je te demande, avec joie j’exécuterai ainsi ton vœu.
Va maintenant dans le jardin et rapporte moi une belle citrouille.
Cendrillon alla tout de suite au jardin, cueillir une grande citrouille et la rapporta à la magicienne.
Et elle la creusa, elle la toucha avec sa baguette magique et la citrouille immédiatement se transforma en une belle calèche dorée avec un petit rideau de velours rouge.
Ensuite, la marraine jeta un regard dans la cabine et vit que dedans étaient prisses six souris.
Elle dit à Cendrillon d’entrouvrir la petite porte de la cabine et chaque souris, qui se précipita (dedans) , elle la toucha avec sa baguette.
Et voilà qu’après quelque minutes près d’ elles se trouvèrent six merveilleux chevaux blancs.
Il manquait seulement le cocher.
Je regarderai dans la cabine après des rats- proposa Cendrillon.
S’il y a un rat , de lui il deviendra un prodigieux cocher !
-Bien- consenti la magicienne. Apporte moi ici la cabine
Tout de suite Cendrillon rentra avec la cabine, et d’elle apparut pas un, mais trois rats.
La marraine choisit celui avec les plus longues moustaches et avec sa baguette magique transforma en un cocher moustachu.
Après cela elle dit à Cendrillon. : va dans le jardin, prend deux lézards et apporte les moi.
Tout de suite, Cendrillon apporta les lézards, sa marraine les transforma en pages.
Tout de suite ils allèrent derrière le chariot et ils parurent ainsi, comme si toute la vie ils n’avaient fait que cela.
Lorsque qu’elle eut fini tout cela, La magicienne dit :
-Oui, de plus beau chariot, jusqu’à présent, je n’en ai pas réalisé.
Es-tu contente ma fille ? Je suis très heureuse ! Répondit Cendrillon.
Mais regarde moi comment je parais ! Je ne peux pas aller avec cette robe raccommodée et usée !
Tout simplement je ne peux pas me permettre d’entrer dans le palais !
La magicienne simplement sourit et la toucha avec sa baguette.
Au même moment le vêtement peu attrayant se transforma en une luxueuse robe de bal, couverte de perles.
Elle était faite de ce genre de soie fine, comme il n’y avait pas dans toute la ville.
Malgré cela d’où tomba la lumière, elle apparaissait tantôt vermeil tantôt doré.
La jeune fille avec étonnement se regarda dans le miroir et elle-même ne pouvait se reconnaître.
Ensuite sa marraine lui donna une paire de pantoufles de verre. Elle les chaussa et s’installa dans le chariot.
Avant de se séparer, la magicienne très sévèrement lui ordonna à tout prix de renter du bal avant que sonnât aux horloges les coups de minuit :
-Si tu t’attardes seulement une minute, ton carrosse sera de nouveau une citrouille, les chevaux des souris et les pages et le cocher se transformeront en lézards
et en rats, et ta belle robe dans les yeux de tous de nouveau apparaîtra usée et toute en pièce, comme tu es en réalité.
Cendrillon promit de renter à minuit et partit, resplendissante de joie.
Quand elle arriva au château on informa le prince, qu’au bal était arrivée une jeune princesse inconnue.
Il couru pour la rencontrer, lui tendit la main pour descendre du carrosse et la conduisit dans la salle.
Dès que Cendrillon apparu à la porte, le silence arriva soudain. Les danses s’arrêtèrent, les musiciens cessèrent de jouer.
Les invités regardèrent muets la merveilleuse inconnue et de touts cotés on entendit un chuchotement étouffé
-Regarder comme elle est ravissante !
-Et comme elle est svelte !
-Mon dieu, nous n’avons jamais vu une telle beauté !
Les jeunes dames présentes regardèrent attentivement sa coiffure et sa robe, pour pouvoir s’habiller ainsi pour un prochain bal au château,
parvenir à trouver d’aussi habils tailleurs et coiffeurs.
Le jeune prince n’était pas marié, c’est pourquoi toutes les jeunes filles de la capitale soupiraient secrètement pour lui.
Elles arrivaient au bal, vêtues de leurs plus chères toilettes, couvertes de tous les bijoux de leurs mères.
Chacune d’elle, rêvait que le prince l’aime justement, mais secrètement éprouvait pour la beauté inconnue de la considération pour l’attention,
avec laquelle elle le transformait.
Le prince installa Cendrillon sur la chaise en face de lui, et lorsque commencèrent les danses, tout de suite il l’invita.
Elle dansait si merveilleusement, que les invités la regardèrent bouche bée avec encore plus d’enchantement.
Après les danses, il y avait une table richement garnie, mais le fils du roi restait ainsi et ne touchait pas à la nourriture.
Il regardait seulement cette beauté inconnue et pensait seulement à elle.
Et la jolie inconnue s’assit à coté de ses sœurs et aimablement commença à discuter avec elles,
elle les régala même avec les pommes et les oranges que lui apportait le prince.
Elles la regardèrent avec admiration et de manière générale ne pouvaient pas reconnaître qu’elle est leur Cendrillon.
Le prince ne la laissa pas seule même un moment et pendant tout le temps il s’entretint seulement avec elle.
Cendrillon s’amusa, dansa et oublia tout à fait la recommandation de la magicienne.
Soudain elle entendit que l’horloge commençait à sonner minuit, bondit et s’enfuit.
Pendant qu’elle courrait une de ses pantoufles tomba dans les escaliers.
Le prince la leva et se dépêcha de rejoindre la jeune fille. Mais d’elle il n’y avait pas de traces d’elle.
Il demanda aux gardes s’ils n’avaient pas vu la belle princesse.
Et ils lui répondirent, que près d’eux était passée une fille quelconque mal habillée, qui en plus ressemblait à la petite servante, de l’honorable seigneur
Le jeune homme attristé retourna dans la salle réfléchi à comment trouver la princesse disparue.
Et Cendrillon essouflée couru à la maison sans carosse, sans domestiques dans sa laide robe .
De toute sa jolie toilette il lui restait seulement une pantoufle de verre.
Lorsque ses sœurs rentèrent, elle leur demanda si le bal s’était bien passé.
Et elles lui dirent, que là-bas était apparue une belle princesse inconnue, mais à minuit soudain elle s’enfuit, en laissant tomber sa pantouffle de verre.
Le prince tenait dans la main sa petite pantouffle et pendant tout le temps il ne regardait qu’elle, racontèrent les sœurs.
Il est certainement amoureux de cette belle femme.
Elles avaient tout à fait raison. Le jeune prince en réalité était amoureux de la belle inconnue.
Après quelques jours, le roi envoya les hérauts d’annoncer , que son fils se mariera avec cette jeune fille,
à laquelle le pantoufle de verre s’accordera au pied.
Des courtisans en groupe commencèrent à faire le tour de pied en pied. Et vinrent chez les sœurs de Cendrillon .
Chacune d’elle tâcha de mettre son pied dans la pantoufle, mais et l’une et l’autre avaient d’assez grand pieds.
Alors Cendrillon soudainement demanda : Puis-je moi aussi essayer si elle ne m’irait pas ?
Ses sœurs commencèrent à rire, mais la pantoufle s’ajustait tout à fait à la mesure de son pied.
Ses deux sœurs poussèrent des cris de stupeurs. Mais elles s’étonnèrent encore plus , lorsque Cendrillon extirpa de sa poche sa deuxième pantoufle.
A ce moment là la magicienne entra dans la pièce, la toucha avec sa baguette et sa laide robe devint très belle.
C’est à peine alors si ses sœurs comprirent, que leur Cendrillon est la belle inconnue.
Elles se jetèrent dans ses bras pour demander le pardon de leurs humiliations, à laquelle elles la soumettaient.
La jeune fille les embrassa et dit : qu’elle ne leurs reprochait rien .
Après cela elle entra au château.
Dès le lendemain avec une grande paix et beaucoup d’invités ils célébrèrent le mariage du prince et de Cendrillon.
VOCABULAIRE
© 2007,bulgarskiezik contact.
Le site est régulièrement mis à jour. Dernière mise à jour le 24 mai 2010
